Как започна Рашагейт?
За " Рашагейт ", както се назовава обвиняването за сговор сред Кремъл и американския президент, би трябвало да се дискутира още веднъж. Това обвиняване, при липса на действителни доказателства, е най-мошеническият скандал в американската история. Ние към момента нямаме точна визия за вредите, които " Рашагейт " нанесе на демократичните институции в Америка, включително на президентската институция и на изборния развой. А какво ли пък остава за вредите върху вътрешните и задгранични показа за американската народна власт. Не са пресметнати и загубите в руско-американските връзки в този сериозен миг, когато двете страни,модернизирайки своите нуклеарни арсенали, застанаха на пътя на нова и доста рискова конкуренция във въоръжаването, за която малко хора приказват. Стивън Ф. Коен е почетен професор по съветски проучвания и политика в Нюйоркския университет и в Принстънския университет. Автор е на книгата War With Russia? From Putin & Ukraine to Trump & Russiagate ( " Война с Русия "? От Путин и Украйна до Тръмп и " Рашагейт " ).
Рационалните, въпреки и наивни наблюдаващи, може би си помислиха, че откакто на 29 май в изказването си за пресата Робърт Мълър не уточни доказателства за сговор сред Тръмп и Путин, а единствено изрази подозрения за „ допустимо възпрепятстване на правораздаването “ от страна на президента, то " Рашагейт " последователно ще стартира да затихва и най-после ще бъде пропуснат. Ако фактически наблюдаващите са мислели по този начин, то доста съществено са се излъгали. Изпадайки в гняв, че Мълър не освободи Белия дом от Тръмп, уредниците на " Рашагейт ", измежду които централно място заемат демократичните демократи и прогресистите, удвоиха силата си и сами започнаха да показват непроверени и с нищо непотвърдени доводи за сговора, като освен това ги разпространяваха в в миналото авторитетните средства за всеобща информация.
Дали от политически упоритости или от фанатична увереност, създателите на " Рашагейт " не престават да усилват нанесените към този момент вреди и краят на това безумство не се вижда. Единият от разновидностите да се завърши с " Рашагейт " е добросъвестно да се изследва въпроса по какъв начин в реалност стартира той. Тъй като първите обвинявания бяха отправени обществено в средата на 2016 година, през днешния ден има най-малко три хипотетични пояснения.
Първото пояснение е обичайно и общоизвестно.
Още в самото начало, зорките и бдителни представители на разследващите служби при президента Обама и най-много Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР откриват доста подозрителни контакти сред предизборния щаб на Тръмп и „ свързани с Кремъл “ руснаци. Това може да значи каквото си поискате, тъй като в президентската администрация работят стотици хора. Това изобретение естествено провокира огромно контраразузнавателно следствие, което стартира през юли 2016 година
Трябва да кажем, че Мълър е съумял да откри голям брой чужденци, които по това време са контактували или са правели опит да осъществят контакт с щаба на Тръмп. Практиката е такава, че нормално доста чужденци търсят контакт с предизборните щабове по време на акция и това се прави от десетилетия. В съответния случай не ни е прочут техният брой и не можем да създадем съпоставяне с броя чужденци, които по същото време са контактували или са потърсили контакт директно с щаба на Хилари Клинтън, или са се опитвали да осъществят контакт посредством нейната фондация. Ако да вземем за пример, този брой е идентичен, тогава за какво разузнаването не е почнало такова контраразузнавателно следствие и във връзка с щаба на Клинтън? Ако някой е уверен, че това е по този начин, тъй като с щаба на Тръмп са контактували или са търсели контакти руснаци, то дано да поразсъждава върху следния епизод: През 1988 година, когато сенатор Гари Харт беше основният претендент за президент, повдигнат от Демократическата партия, той отиде в Русия, която по това време беше комунистическа страна, с цел да откри контакти в границите на подготовката за своето несъстояло се президентство. Между другото, тогава той се срещна и със руския водач Михаил Горбачов. По това време американските медии разясниха позитивно неговото посещаване. Тогава съпровождах сенатор Харт и не си припомням да е имало някакъв отрицателен коментар за визитата ни в Съюз на съветските социалистически републики.
Второто пояснение е това, на което през днешния ден по някакви странни аргументи отдават желанията си безмозъчните коментатори от Fox News и други медии от групата на подкрепящите Тръмп.
Същността на това пояснение е, че „ путинският Кремъл “ е съумял да прокара в американските медии дезинформация против Тръмп, най-много посредством т. н. досие " Стил ". Както към този момент писах преди година и половина, в това няма никаква логичност и фактологичен смисъл. Материалите от досието по никакъв метод не сочат, че са били предоставени от почитан източник от Кремъл, както твърди Стил. Нещо повече, в случай че съветският водач по този начин благосклонно се изказваше за Тръмп, което беше и един от основните причини на " Рашагейт ", то надали пешките на Кремъл биха рискували да доставят Стил с информация против Тръмп. Нали по този начин сигурно щяха да си навлекат гнева на президента. От друга страна към този момент има значително свидетелства, че на американските проверяващи публицисти и други персони, като Стил,е плащано от щаба на Клинтън за получените материали.
Третото допустимо пояснение бих нарекъл „ Интелгейт “,
(т.е. гейт на разузнаването, от британската дума Intelgate, б.пр.). За това към този момент писах в излязлата си неотдавна книга: „ War with Russia? From Putin and Ukraine to Trump and Russiagate ”. Същността на това пояснение е, че американските специфични служби организираха огромна интервенция, с цел да навредят изначало на претендента, а по-късно и на президента Доналд Тръмп, като даже направиха опит да го смъкват от поста.
След това незабавно се появиха и нови доказателства от " Интелгейт ". Специалните служби, да вземем за пример, декларират, че през април 2016 година са почнали своето следствие във връзка няколко безобидни забележки на младия, заемащ непретенциозно състояние консултант на Тръмп по външна политика Джордж Пападопулос. Сред приятелите на никому незнайния Пападопулос ненадейно се оказват авторитетни хора, с които той преди не се е познавал. Такива като Стефан Халпер, Джозеф Мифсуд, Александр Даунър и жена на име Азра Турк. Вече е известно, само че Пападопулос тогава не е знаел, че всички те са били свързани с американските и/или английските и западноевропейски специфични служби.
Сега основният прокурор Уилям Бар предлага да се проверяват първопричините за " Рашагейт ". Тази задача той разпореди на специфичния прокурор Джон Даръм. Ррешенията за мащабите на следствието и за това на какво в него да се отдели главно внимание ще взема обаче самият Бар. Важната оригиналност се състои в това, че Бар има желание да проверява освен ролята на ФБР, а и на другите специфични служби. Очевидно това значи Централно разузнавателно управление на САЩ, когато го ръководеше Джон Бренън и тогавашният му сътрудник Джеймс Клепър, който оглавяваше по това време цялото национално разузнаване.
Както твърдях и преди на страниците на Nation, кръстник на " Рашагейт " беше не шефът на ФБР Джеймс Коми, а Джон Бренън. Тази теза в този момент откри в допълнение удостоверение. Да се надяваме, че Бар няма нищо да прикрива, включително и два доста значими материала от лъжливата идея " Рашагейт ". Единият от тях е досието " Стил ", а другият е оценката на разузнаването от януари 2017 година, която също е толкоз измислена и обемна, като досието. Не е инцидентен фактът, че и двата материала бяха оповестени по едно и също време, в резултат на което " Рашагейт " се трансформира в настойчив, общонационален скандал.
Засега Бар е доста деликатен в своите обществени изказвания. Той призна, че върху щаба на Тръмп се е водело наблюдаване, а хората са били следени. Това може и да е било изцяло законно, само че Бар евентуално знае, че станалото с Пападополус, а евентуално и с военачалник Майкъл Флин, наподобява повече на капан. Но той също по този начин прелестно знае, че слагането на такива клопки е незаконно. Няма подозрение, че Бар помни и ще има поради поразителното предизвестие на сенатор Чарлз Шумер към към този момент определения президент Тръмп през януари 2017 година: „ Позволете да ви кажа господин Тръмп, че в случай че препречите пътя на разследващите служби, те ще ви „ смачкат “. Сега Бар може да попита Шумер, какво е имал поради с думите си и за какво е решил, че е належащо да съобщи заплашителното обръщение от името на специфичните служби.
Но най-трудната задача за Бар ще бъде да си изясни тази
прескръбна роля, която изиграха в " Рашагейт " водещите медии.
Както написа проверяващия публицист Ли Смит, който имаше сериозен принос в това дело: „ Пресата беше неразделна съставка от интервенция " Рашагейт ". Всичко това не би станало допустимо, в случай че средствата за всеобща информация не бяха обединили силите си с шпионите, ченгетата и юристите, с цел да сглобят историята, която инсценираха сътрудниците на Хилари Клинтън “.
Но белким ще може Бар да проверява тази „ неразделна “ част от причастността на медиите към създаването и пропагандата на подправения " Рашагейт ", без да наруши свободата на пресата? В най-лошия случай медийният мейнстрийм, както пресата, по този начин и малкия екран, би трябвало да опишат за какво са разрешили на специфичните служби да употребяват техните страници и ефирно време за ескалацията на " Рашагейт ", чрез приключване на информации от анонимни източници и каква е била повода по този начин упорито да пренебрегват добре осведомените и безпристрастни, различни източници.
Те съвсем в един глас, доста отрицателно, а на моменти и враждебно пишеха и говореха за следствието на Бар и за самия Бар персонално. „ Вашингтон Пост “ дори стигна до такава степен да показа с читателите съмнителните си наблюдения от вида, че „ Уилям Бар наподобява на гнусна жаба “. Това приказва за настъпването на суматоха в редиците на раздуващите " Рашагейт " медии, които се боят от следствието, което ще стартира Бар, тъй като той даде обещание да разсекрети обвързваните с това дело документи. Страхът към този момент е толкоз огромен, че " Ню Йорк Таймс " още веднъж изкара неправдоподобния си мит, че общественото откриване на информацията, ще заплаши мнимия информатор или тъй наречените „ къртица в Кремъл “, който работел под хълбока на Путин.
И най-после най-важното: каква е същинската причина американските специфични служби да стартират интервенция за дискредитирането на Тръмп? Може би това, че не им харесаха предизборните анонси за „ съдействие с Русия “, което значи ново намаляване на напрежението в руско-американските връзки? Но даже и най-яростните съперници на Тръмп от средите на политиците и медиите ще желаят да знаят кой във Вашингтон създава външната политика. Затова последваща цел на специфичните служби могат да станат бъдещият претендент или новият президент, или пък самата външна политика, която те имат желание да организират.
На всички е известно, че Централно разузнавателно управление на САЩ не мисли да стопира. През март 2018 година сегашният му шеф Джина Хаспел излъга безочливо президента за случая със Скрипал в Англия, за да го убеди да ожесточи ограниченията срещу Москва, което той направи, въпреки и насилствено. Някои средства за всеобща информация, които не са част от мейнстрийма, описаха по какъв начин стоят действително нещата със Скрипал. Но „ Ню Йорк Таймс “, в присъщия за него фасон, на 17 април публикува свой материал на тази тематика, с който де факто удостовери лъжата на Хаспел. По този метод се сблъскахме с парадоксалната обстановка, която на 24 май формулира в своя туит английският публицист Джон О’Съливан: „ Рашагейт " е първият американски скандал, в който властта желае намерено да разгласява обстоятелствата, а медиите се стремят да ги скрият. Изводите са ясни ".
Превод: Никола Стефанов
Рационалните, въпреки и наивни наблюдаващи, може би си помислиха, че откакто на 29 май в изказването си за пресата Робърт Мълър не уточни доказателства за сговор сред Тръмп и Путин, а единствено изрази подозрения за „ допустимо възпрепятстване на правораздаването “ от страна на президента, то " Рашагейт " последователно ще стартира да затихва и най-после ще бъде пропуснат. Ако фактически наблюдаващите са мислели по този начин, то доста съществено са се излъгали. Изпадайки в гняв, че Мълър не освободи Белия дом от Тръмп, уредниците на " Рашагейт ", измежду които централно място заемат демократичните демократи и прогресистите, удвоиха силата си и сами започнаха да показват непроверени и с нищо непотвърдени доводи за сговора, като освен това ги разпространяваха в в миналото авторитетните средства за всеобща информация.
Дали от политически упоритости или от фанатична увереност, създателите на " Рашагейт " не престават да усилват нанесените към този момент вреди и краят на това безумство не се вижда. Единият от разновидностите да се завърши с " Рашагейт " е добросъвестно да се изследва въпроса по какъв начин в реалност стартира той. Тъй като първите обвинявания бяха отправени обществено в средата на 2016 година, през днешния ден има най-малко три хипотетични пояснения.
Първото пояснение е обичайно и общоизвестно.
Още в самото начало, зорките и бдителни представители на разследващите служби при президента Обама и най-много Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР откриват доста подозрителни контакти сред предизборния щаб на Тръмп и „ свързани с Кремъл “ руснаци. Това може да значи каквото си поискате, тъй като в президентската администрация работят стотици хора. Това изобретение естествено провокира огромно контраразузнавателно следствие, което стартира през юли 2016 година
Трябва да кажем, че Мълър е съумял да откри голям брой чужденци, които по това време са контактували или са правели опит да осъществят контакт с щаба на Тръмп. Практиката е такава, че нормално доста чужденци търсят контакт с предизборните щабове по време на акция и това се прави от десетилетия. В съответния случай не ни е прочут техният брой и не можем да създадем съпоставяне с броя чужденци, които по същото време са контактували или са потърсили контакт директно с щаба на Хилари Клинтън, или са се опитвали да осъществят контакт посредством нейната фондация. Ако да вземем за пример, този брой е идентичен, тогава за какво разузнаването не е почнало такова контраразузнавателно следствие и във връзка с щаба на Клинтън? Ако някой е уверен, че това е по този начин, тъй като с щаба на Тръмп са контактували или са търсели контакти руснаци, то дано да поразсъждава върху следния епизод: През 1988 година, когато сенатор Гари Харт беше основният претендент за президент, повдигнат от Демократическата партия, той отиде в Русия, която по това време беше комунистическа страна, с цел да откри контакти в границите на подготовката за своето несъстояло се президентство. Между другото, тогава той се срещна и със руския водач Михаил Горбачов. По това време американските медии разясниха позитивно неговото посещаване. Тогава съпровождах сенатор Харт и не си припомням да е имало някакъв отрицателен коментар за визитата ни в Съюз на съветските социалистически републики.
Второто пояснение е това, на което през днешния ден по някакви странни аргументи отдават желанията си безмозъчните коментатори от Fox News и други медии от групата на подкрепящите Тръмп.
Същността на това пояснение е, че „ путинският Кремъл “ е съумял да прокара в американските медии дезинформация против Тръмп, най-много посредством т. н. досие " Стил ". Както към този момент писах преди година и половина, в това няма никаква логичност и фактологичен смисъл. Материалите от досието по никакъв метод не сочат, че са били предоставени от почитан източник от Кремъл, както твърди Стил. Нещо повече, в случай че съветският водач по този начин благосклонно се изказваше за Тръмп, което беше и един от основните причини на " Рашагейт ", то надали пешките на Кремъл биха рискували да доставят Стил с информация против Тръмп. Нали по този начин сигурно щяха да си навлекат гнева на президента. От друга страна към този момент има значително свидетелства, че на американските проверяващи публицисти и други персони, като Стил,е плащано от щаба на Клинтън за получените материали.
Третото допустимо пояснение бих нарекъл „ Интелгейт “,
(т.е. гейт на разузнаването, от британската дума Intelgate, б.пр.). За това към този момент писах в излязлата си неотдавна книга: „ War with Russia? From Putin and Ukraine to Trump and Russiagate ”. Същността на това пояснение е, че американските специфични служби организираха огромна интервенция, с цел да навредят изначало на претендента, а по-късно и на президента Доналд Тръмп, като даже направиха опит да го смъкват от поста.
След това незабавно се появиха и нови доказателства от " Интелгейт ". Специалните служби, да вземем за пример, декларират, че през април 2016 година са почнали своето следствие във връзка няколко безобидни забележки на младия, заемащ непретенциозно състояние консултант на Тръмп по външна политика Джордж Пападопулос. Сред приятелите на никому незнайния Пападопулос ненадейно се оказват авторитетни хора, с които той преди не се е познавал. Такива като Стефан Халпер, Джозеф Мифсуд, Александр Даунър и жена на име Азра Турк. Вече е известно, само че Пападопулос тогава не е знаел, че всички те са били свързани с американските и/или английските и западноевропейски специфични служби.
Сега основният прокурор Уилям Бар предлага да се проверяват първопричините за " Рашагейт ". Тази задача той разпореди на специфичния прокурор Джон Даръм. Ррешенията за мащабите на следствието и за това на какво в него да се отдели главно внимание ще взема обаче самият Бар. Важната оригиналност се състои в това, че Бар има желание да проверява освен ролята на ФБР, а и на другите специфични служби. Очевидно това значи Централно разузнавателно управление на САЩ, когато го ръководеше Джон Бренън и тогавашният му сътрудник Джеймс Клепър, който оглавяваше по това време цялото национално разузнаване.
Както твърдях и преди на страниците на Nation, кръстник на " Рашагейт " беше не шефът на ФБР Джеймс Коми, а Джон Бренън. Тази теза в този момент откри в допълнение удостоверение. Да се надяваме, че Бар няма нищо да прикрива, включително и два доста значими материала от лъжливата идея " Рашагейт ". Единият от тях е досието " Стил ", а другият е оценката на разузнаването от януари 2017 година, която също е толкоз измислена и обемна, като досието. Не е инцидентен фактът, че и двата материала бяха оповестени по едно и също време, в резултат на което " Рашагейт " се трансформира в настойчив, общонационален скандал.
Засега Бар е доста деликатен в своите обществени изказвания. Той призна, че върху щаба на Тръмп се е водело наблюдаване, а хората са били следени. Това може и да е било изцяло законно, само че Бар евентуално знае, че станалото с Пападополус, а евентуално и с военачалник Майкъл Флин, наподобява повече на капан. Но той също по този начин прелестно знае, че слагането на такива клопки е незаконно. Няма подозрение, че Бар помни и ще има поради поразителното предизвестие на сенатор Чарлз Шумер към към този момент определения президент Тръмп през януари 2017 година: „ Позволете да ви кажа господин Тръмп, че в случай че препречите пътя на разследващите служби, те ще ви „ смачкат “. Сега Бар може да попита Шумер, какво е имал поради с думите си и за какво е решил, че е належащо да съобщи заплашителното обръщение от името на специфичните служби.
Но най-трудната задача за Бар ще бъде да си изясни тази
прескръбна роля, която изиграха в " Рашагейт " водещите медии.
Както написа проверяващия публицист Ли Смит, който имаше сериозен принос в това дело: „ Пресата беше неразделна съставка от интервенция " Рашагейт ". Всичко това не би станало допустимо, в случай че средствата за всеобща информация не бяха обединили силите си с шпионите, ченгетата и юристите, с цел да сглобят историята, която инсценираха сътрудниците на Хилари Клинтън “.
Но белким ще може Бар да проверява тази „ неразделна “ част от причастността на медиите към създаването и пропагандата на подправения " Рашагейт ", без да наруши свободата на пресата? В най-лошия случай медийният мейнстрийм, както пресата, по този начин и малкия екран, би трябвало да опишат за какво са разрешили на специфичните служби да употребяват техните страници и ефирно време за ескалацията на " Рашагейт ", чрез приключване на информации от анонимни източници и каква е била повода по този начин упорито да пренебрегват добре осведомените и безпристрастни, различни източници.
Те съвсем в един глас, доста отрицателно, а на моменти и враждебно пишеха и говореха за следствието на Бар и за самия Бар персонално. „ Вашингтон Пост “ дори стигна до такава степен да показа с читателите съмнителните си наблюдения от вида, че „ Уилям Бар наподобява на гнусна жаба “. Това приказва за настъпването на суматоха в редиците на раздуващите " Рашагейт " медии, които се боят от следствието, което ще стартира Бар, тъй като той даде обещание да разсекрети обвързваните с това дело документи. Страхът към този момент е толкоз огромен, че " Ню Йорк Таймс " още веднъж изкара неправдоподобния си мит, че общественото откриване на информацията, ще заплаши мнимия информатор или тъй наречените „ къртица в Кремъл “, който работел под хълбока на Путин.
И най-после най-важното: каква е същинската причина американските специфични служби да стартират интервенция за дискредитирането на Тръмп? Може би това, че не им харесаха предизборните анонси за „ съдействие с Русия “, което значи ново намаляване на напрежението в руско-американските връзки? Но даже и най-яростните съперници на Тръмп от средите на политиците и медиите ще желаят да знаят кой във Вашингтон създава външната политика. Затова последваща цел на специфичните служби могат да станат бъдещият претендент или новият президент, или пък самата външна политика, която те имат желание да организират.
На всички е известно, че Централно разузнавателно управление на САЩ не мисли да стопира. През март 2018 година сегашният му шеф Джина Хаспел излъга безочливо президента за случая със Скрипал в Англия, за да го убеди да ожесточи ограниченията срещу Москва, което той направи, въпреки и насилствено. Някои средства за всеобща информация, които не са част от мейнстрийма, описаха по какъв начин стоят действително нещата със Скрипал. Но „ Ню Йорк Таймс “, в присъщия за него фасон, на 17 април публикува свой материал на тази тематика, с който де факто удостовери лъжата на Хаспел. По този метод се сблъскахме с парадоксалната обстановка, която на 24 май формулира в своя туит английският публицист Джон О’Съливан: „ Рашагейт " е първият американски скандал, в който властта желае намерено да разгласява обстоятелствата, а медиите се стремят да ги скрият. Изводите са ясни ".
Превод: Никола Стефанов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ